Сънувах как със теб вървим,

през зимната гора вървим-

край зъзнещи дървета,

през белите полета-

сънувах как със теб вървим…

Над грижи и неволи

Господ ние молим

грешките да ни прости…

Сред синкавия сняг вървим-

какво ни кара да шептим?

Със думи ме погали,

със думи те погалих-

свети нежно твоят лик…

И в мрака непрогледен

зад хребета последен

Надеждата ще зърнем в миг…

Внезапно чух камбанен звън-

забравен, тих камбанен звън…

премина през вратите,

покрива, стените

и прогони студ и мрак.

На прага ти заставаш,

ръце към мен протягаш-

Коледа дошла е пак…!