Далеч от мен, далеч от мен и тук, и там…

И има те, и няма те- защо, не знам…

Бродиш ти, навярно, във нощта с една луна….

Далеч от мен, далеч от мен- без дом, без бряг…

И молех се за тебе аз- без дъх, без глас…

И в сълзите топли на дъжда, теб виждах пак!

Пр:

За теб, любов! За теб, любов!

Във нежност и във ярост аз живях.

И сякаш в сън- добър и лош,

по пътя невъзможен аз вървях…

Един и същ този дъжд все вали, вали…

За теб, любов! За теб, любов!

Умирах и възкръствах всеки миг…

Дали сгреших, дали сгреших-

аз нищичко за утре не спестих…

А този дъжд упорит все вали и вали…

И има те, и няма те…

Защо, Любов…?